Много хора се интересуват от прогнозата за българската икономика за тази година. От това зависят инвестиционните настроения на компаниите, развитието на всички бизнеси, появата на нови компании на пазара и всичко свързано с икономическото развитие на страната ни.
Нашата компания управлява различни активи, в сферата на недвижимите имоти, търговията с коли и машиностроенето и затова и ние планираме внимателно нашите дейности и следим трендовете на икономиката, за да сме наясно с посоката на нейното развитие.
Политическа ситуация 2023
Политическата ситуация в страната влияе изключително силно на икономическите показатели и атмосферата, в която работи бизнеса. От нея, също така, зависят и усвоението на еврофондовете и помощта по Плана за възстановяване и устойчивост. Общо средствата за България са в размер на 11,5 милиарда евро и своевременното им получаване е тласък за икономиката, още повече в период на високи лихви, зададени от централните банки.
- Правителство и власт. През следващата година не се очертава изход от патовата ситуация на политическата сцена и е напълно възможно да бъдем управлявани от служебни правителства, нямащи достатъчно авторитет и легитимност, а също така и власт, да правят промени. Това внася сериозен момент на несигурност в икономическата обстановка и възможни забавяния и дори спиране на евросредствата за България.
- Съдебна система и корупция. Няма изглед да се направи реформа на Съдебната система и България ще остане най-корумпираната страна в ЕС. Отрицателните ефекти за икономиката са налице и вместо ръст от 6-7% на БВП, който би бил нормален за догонваща икономика, ще е добре да имаме и половината от него.
- Европейски фондове. Наблюдението за парите на европейските данъкоплатци, от страна на Брюксел и европейската прокуратура ще бъде по-сериозно и никой няма да се учуди, ако някои програми бъдат спрени, а част от парите изгубени.
- Бюджетен популизъм. Всички партии, без изключения са настроени да вдигат социалните разходи, минималната заплата и заплатите на държавните служители. Всички бюджетни мечти на партиите е възможно да доведат до сериозен бюджетен дефицит и криза на приходите в бюджета, въпреки, че те растат всяка година. Изсипването на необезпечени с производство пари ще има ефект върху инфлацията, работните заплати и икономическите проекти на правителството, което и да е то.
Общи показатели – БВП и инфлация
БВП. Бяхме очевидци, как НСИ изведнъж актуализира данните си за БВП през 2021 година и показа данни за ръст от 7,6% или номинал от близо 140 милиарда евро. Разликата с предишните данни (4,2% ръст) е огромна. Прогнозите на БНБ са за забавяне до 2,8% за тази година и 0,1% за 2023 година, което е на косъм от рецесия. Прогнозите на Европейската комисия за 2023 година са за 1,1% ръст на нашата икономика.
Инфлация. Според НСИ годишната инфлация за септември 2022, спрямо септември 2021 е 18,7%. Ако разширим малко и влезем в „потребителската кошница“ на средната класа, може да се окаже, че инфлацията е над 25%, а може би и повече. Това променя поведението на потребителите (особено от ниската „средна“ класа) и стеснява тяхното желание за покупки. Инфлацията на производствените цени при хранителните стоки е 31%, а при крайните цени и повече.
Общи показатели – потребители
- Доходите и разходите на домакинствата растат, като разходите леко изпреварват доходите – 16% и 18% нарастване (август 2022, НСИ). Това означава незначително, но обедняване на домакинствата.
- Делът на разходите на домакинствата за храна, в основния бюджет на семейството остава изключително голям – 31,2% (НСИ, август 2022), което е в пъти повече дори от средните стойности в ЕС.
- В очакване на тежка икономическа зима потребителското доверие в България пак се влошава. През октомври общият показател на доверие на потребителите намалява с 0,6 пункта в сравнение с юли, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред населението в градовете.
Общи показатели – настроения на бизнеса
Данните на НСИ (октомври 2022) за факторите ограничаващи подобряването на бизнес ситуацията, в търговията на дребно, се открояват следните дългосрочни трендове:
- Конкуренция – 49%
- Несигурна икономическа среда – 54,4%
- Слабо търсене от потребителите – 45,9%
- Недостиг на работна сила – 22,4%
Социални показатели
С 14.4% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през второто тримесечие на 2022 г. спрямо второто тримесечие на 2021 година (по предварителни данни на Националния статистически институт).
Средната работна заплата в България нараства до 1 743 лева, през второто тримесечие на 2022 (НСИ).
Безработицата през октомври е 4,3% (НСИ), като в някои области е много по-ниска (Варна – 2,8%, София – 2,5%), което практически означава, че такава няма.
Най-вероятно минималната работна заплата, от началото на 2023 година ще стане 830-850 лева.
Изводи и трендове
Сигурните трендове в икономиката са два – ерата на „евтините“ пари свърши и това ще продължи поне в следващите 10 години и второ – „борбата“ с инфлацията ще доведе до нисък ръст на икономиката (в световен мащаб) и може би рецесия, в отделни страни. България зависи изключително много от ЕС и ще бъде предизвикателство да се избегне от капана на ниския ръст (по 1-2% БВП), през следващите години.
- Политическата нестабилност ще влияе отрицателно на икономиката.
- Служебните правителства няма да имат власт и воля за осъществяване на някакви по-сериозни действия в икономиката или политиката. Популистическият уклон ще е забележим.
- Европейските средства за България ще се получават бавно и колебливо.
Всичките тези обстоятелства представляват ако не заплаха за икономическата обстановка, то поне фактор, който ще забавя растежа.
- Икономическият растеж за 2023 ще е минимален в диапазона от 0,1 до 1%. Това е на границата на рецесията и без европейското финансиране би било рецесия.
- Инфлацията, която е сериозен фактор за обедняване на населението и на средната класа ще бъде от порядъка на 5-7%, ако ЕЦБ продължи да вдига лихвения процент в еврозоната. Така привнесената (в България) инфлация няма да е голяма. Това, обаче крие опасност от свиване на инвестициите на бизнеса и може да побудне ЕС към рецесия.
- Относно действията на българското правителство, то очакванията те да са с популистични оттенъци и изливането на много държавни средства към пазара да доведе до допълнителен инфлационен натиск. При всички положения е разумно, във финансовите планове да се залага инфлационна съставляваща от порядъка на 5 до 10 процента.
Всичките горни показатели означават едно – потребителите ще се свиват повече в най-необходимите продукти и ще намаляват разходите си, но не с такива темпове, както намаляват разходите за дълготрайни стоки. Инфлацията леко надминава доходите и това няма да се промени, през следващата година.
Производствените цени ще имат тренд на нарастване, но той няма да е толкова рязък, колкото през 2022 година. Това трябва да се сумира, заедно с поскъпването/поевтиняването на суровината и производството, при съставяне на цените за 2023 година.
Заплатите на служителите и изцяло разходите по тях ще нарастват през 2023 година, имайки предвид увеличаването на минималната заплата (още е неясно с колко) и всички свързани с нея разходи (здравни и пенсионни вноски и т.н.) Всички свързани с производството дейности (плюс горива и материали) ще поскъпват, като темповете не могат да се предскажат, поради военните и политически фактори.
Като цяло икономическата среда ще е трудна, с много рискови фактори и затова е добре планирането да бъде консервативно, с по-ниски разходи и с по-ниски планирани продажби (на вътрешния пазар). Възможен изход е дейност по износ на продуктите в ЕС, на по-платежоспособен пазар, с по-дълги договори, които да дадат стабилност на продукта и изпълнение на производствените планове.
